(„КЛЮЧ”)
Ивайло Димитров Балабанов (1945-2021 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Валерий Латынин
Ивайло Балабанов
КЛЮЧ
Когато бе октомври и копаех
на мама гроб, до камъка зелен
намерих тежък златен ключ – от рая
или от ада – знам ли, но е в мен.
Навярно Дяволът го бе забравил
и – вярвам, дяволски е този дар,
защото от октомври, от тогава
живея като глухоням ключар
и все вървя с надеждата си жалка,
че ще открия нейде по света
една запушена от кал ключалка,
една засипана със пръст врата,
която да отвежда в пантеона,
където мама с мъртвите лежи...
Тежи ми тази дяволска корона,
Ех, този ключ в сърцето ми тежи...
Ще го захвърля! Чуваш ли ме, мамо?
На гроба ти оставям хляб и... свещ.
Живее ми се! Пее ми се! Само
ти още можеш да ме разбереш.
Благослови надеждата ми жалка.
Почакай ме сама отвъд пръстта,
отвъд запушената с кал ключалка,
отвъд засипаната с пръст врата.
И дяволът, щом тръгне да ме вземе,
пред черните му крачки застани.
Кажи му, че съм млад, че имам време –
да ме почака седем Божи дни.
Да се налюбя и да се напия,
тъй както в младо време – както знам.
За вечен спомен празната кесия
на просяка до гарата да дам.
Аз още мога със сълзи да плача
пред паметник, пред клетва, пред жена,
щом мисълта ми от смъртта отскача,
подобно детска топка от стена.
Да ме почака! Нека се разтваря
душата ми във песен и във стих...
А онзи ключ – да търси при златаря.
Там за червено вино го смених.
Ивайло Балабанов
КЛЮЧ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
Когда я в октябре копал
для матери могилу,
ключ золотой вдруг засиял
под камнем в почве стылой.
Наверно, брошен он в траву
каким-то хитрым бесом,
поскольку я с тех под живу,
как безъязыкий слесарь.
Стал молчалив и одинок
и в бред какой-то верю,
что где-то отыщу замок
от потаённой двери,
которая в тот мир ведёт,
где мама почивает…
Как хворь, меня тот ключ гнетёт
и сердце разрывает…
Быть безъязыким не хочу!
Меня ты слышишь, мама?
Затеплю в честь тебя свечу
и петь, как прежде, стану.
Тебе ли сына не понять?..
Благослови на песни!
Пусть бес не торопит меня
в свой мир слепой и тесный.
Когда решит он привести
„безносую с косою”,
ты встань меж нами на пути
и защити собою.
Скажи ему, что рано мне
в подземный мир стремиться,
пусть подождёт семь Божьих дней
меня в своей темнице,
чтоб догорел мой огонёк,
насытились желанья,
чтоб отдал я свой кошелёк,
просящим подаянья.
Ещё могу я слёзы лить
перед твоей могилой,
могу друзьями дорожить
и восхищаться милой.
Моей душе летать дано
и слушать Божью лиру…
А ключ я отдал за вино
скупому ювелиру.